Първи етап. Зараждане на синдикалното движение (1879-1904)
Краят на Руско-турската война през 1878-1879 г. поставя началото на модерната българска държава. Приетата Търновска конституция дава правото на всички български граждани да „съставляват дружества без всякакво разрешение“. Въпреки прогресивните аспекти на основния закон, правата на работещите и условията на труд оставят на произвола на работодателите чак до началото на XX век. При липсата на трудов закон, работното време и заплащането били пряко договаряни между работника и работодателя, а в много случаи това означавало да се работи при ужасни условия на труд, а работещите да нямат механизми и колективна сила, чрез които да облекчат експлоатацията.
В следващите няколко десетилетия са създадени първите организации от учители, печатари и занаятчии. През 1880 г. в Шумен се създава Учителско дружество, а през 1883 г. група печатарски работници в София полагат основите на Българското типографско дружество за взаимно подпомагане. Две години по-късно се провежда Учредителният конгрес на Българския учителски съюз.
До 1893 г. вече съществуват 40 профсъюзни организации, от които 7 общи работнически дружества, 21 дружества по професии и 12 работнически клубове. През 1883 е основан вестник „Работник“ – първият работнически вестник. Силно влияние за развитието на синдикалното движение в този период изиграва Българска социалдемократическа партия на Димитър Благоев, създадена през 1891 г.
От 1897 г. до края на 1901 г. България е обхваната от икономическа криза. През 1900 г. безработицата достига широки размери, а в много предприятия заплатите са намалени с 50%. В първите години на ХХ век изникват редица организации в цялата страна на телеграфо-пощенски и телефонни служители, шивашки работници, кожаро-обущари, металоработници, търговските служители, текстилни работници, тютюноработници, дърводелци, железничари и пристанищни работници.
Програма на работниците , Ласал Фердинанд, превод от руски, второ издание, 1896 г., гр. Севлиево, Скоропечатница на П.Мутафов и Сие
Програма на работниците , Ласал Фердинанд, превод от руски, второ издание, 1896 г., гр. Севлиево, Скоропечатница на П.Мутафов и Сие
Устав на Общия Работнически Синдикален Съюз, издание на Партийна Социалистическа Книжарница, предполагаема година 1904
Устав на Общия Работнически Синдикален Съюз, издание на Партийна Социалистическа Книжарница, предполагаема година 1904
Д.Благоев, нашата статистика и нашите фабрики, сп.“ДЕН“, 1892 г.
Работнически профсъюзни организации през 1891-1893 г.
Първомайска лента, 1895 г.;
Първомайска лента, 1896
Устав на тютюноработническото дружество „Защита“ в гр.Пловдив, 1895 г.
Марка издадена от ЦК на БРСДП за събиране на средства в подкрепа на стачниците от Захарната фабрика;
Захарната фабрика край София, където от 11 до 23 декември 1901 г. близо 500 работници водиха борба в защита на своите интереси
10. Резолюция на митинга, свикан на 6.081901 в подкрепа на стачкуващите трамвайни работници
Законопроект за защита на женския и детския труд изработен от парламентарната група на БРСДП
Мотиви към Законопроект за защита на женския и детския труд изработен от парламентарната група на БРСДП
Първомайски плакат 1901 г.,
Работници от Пловдив честват 1-ви май 1901 г.
в. Телеграфопощенски другар, първи професионален вестник на телеграфопощенските работници с определена касова линия, 13.09.1902 г.
Лична карта за членство в Работническото Просветно Дружество „Развитие“;
Устав на Работническото Дърводелско Дружество в София, 1901 г.
Устав на общото работническо взаимоспомагателно дружество „Солидарност“, основано в Габрово през 1903 г.
Възвание към българските работници по повод експлозията в Русе отнола живота на десетки работници, 1897 г.
В.“Работнически глас“, излизал през септември-октомври 1896 г. по инициатива на печатарски работници
В. „Работнически Вестник“, започнал да излиза от 5.09.1897 г.;