Трети етап. Синдикалното движение под авторитарен режим (1934-1944)

Превратът на 19 май 1934 г., организиран от политическия кръг „Звено“ и Военния съюз с помощта на армията дава началото на авторитарен режим в България. Забранени са политическите партии и  синдикалните организации. Под силното влияние на италианския фашизъм, на мястото на свободните и партийните синдикати, изникват държавни синдикати или „казионни синдикати“, верни на управлението.

През 1935 г. е създаден Българският работнически съюз, който за кратко време включва в себе си над 75% от всички работници в страната. Българският работнически съюз се превръща в преносител на управленските идеи на авторитарната власт, а всякакви опити за свободен синдикализъм или на разпространяването на идеи, са потискани, а стачките са обявени за незаконни. Наред с това се отричат устоите на демокрацията – парламента, политическите партии и свободното организиране. Националният синдикализъм на БРС отхвърля борбата между труда и капитала, и поставя на върховно място държавните интереси и нацията.

Наред с потискането на свободния и партийния синдикализъм, авторитарният режим води до централизация и развиване на трудовото законодателство. Казионният синдикат подпомага разработването на исканията в колективни трудови договори и води преговорите с работодателите. Гарантират се минималната надница, правилници за работа, насърчават се работниците да сключват трудови договори. Заради подписването на колективни трудови договори, в някои сектори заплатите растат с 20-25%, а там където работодателите отказват да въведат колективни трудови договори, се намесва държавата като арбитър.