Пети етап. Възраждане на автентичния синдикализъм в условията на преход към демокрация (1990 – до наши дни)

В трудните условия на преход към демокрация и капитализъм, синдикалното движение води активни действия срещу негативните ефекти от приватизацията, липсата на социално приемливи реформи и цялостното обедняване на хората. От началото на 1990 г. КНСБ е инициатор за създаване на първата Национална комисия за съгласуване на интересите, в която участват двете синдикални конфедерация, както и реформиращи се и нови работодателски организации. Тази комисия предприема действия за законопроекти съобразно настъпващите пазарни условия, в т.ч. и Общи правила за сключване на колективни трудови договори и споразумения. В началото на 1993 г. се формира Национален съвет за тристранно сътрудничество, в което участват представителните организации на синдикатите и работодателите, а десет години по-късно е създаден и Икономическият и социален съвет в България.

В същото време трайно се възобновяват колективните преговори на различни равнища и тристранното сътрудничество по отрасъл и сектор, както и колективните трудови договори. С Постановление на Министерски съвет от юли 1991 г. се задължават ръководствата на предприятията, независимо от формата на собственост “да създават необходимите условия за своевременно провеждане на колективното договаряне на работната заплата”, а синдикалните организации  са определени за партньори в преговорния процес. С промените в Кодекса на труда през 1992 г. се урежда  правото на „синдикалните организации да представляват и защитават интересите на работниците и служителите пред държавните органи и пред работодателите по въпросите на трудовите и осигурителни отношения и на жизненото равнище”, чрез тристранното и двустранно партньорство и  чрез колективните преговори и договаряне. По данни на Националния институт за помирение и арбитраж, в края на 2021 г. общият брой на действащите колективни трудови договори е 1589, в чийто обхват попадат 352 703 работещи. Общото покритие на наетите лица на отраслово или браншово ниво, по предприятие и по общини, по експертна оценка на КНСБ, е около 28-30% от работещите, или 668 484 лица. Важно е да се отбележи, че въпреки спада на броя колективни трудови договори, се наблюдава увеличение на относителния дял на работещите, покрити с КТД. Средно за годините, за периода 2011‐2021 най‐много действащи КТД има в дейностите „Образование“,  „Хуманно здравеопазване и социална работа“ и „Преработваща промишленост“, съставляващи 70.4% от общият средногодишен брой. В частния сектор предприятията с действащи КТД средно за периода 2011‐2021 г., собственост на чуждестранни компании, са близо 40%, като в обхвата на действието им са близо 57% от наетите в частния сектор.

По данни на КНСБ на равнище „отрасъл“ и „бранш“ през 2020/2021 г. общо 23 бр. КТД-та са сключени в 12 от 19 икономически дейности. Това са секторите „Селско и горско стопанство”, различни сектори от „Индустрия” и „Услуги”, „Образование”, „Хуманно здравеопазване”, „Култура”, „Държавно управление”. Покритието на наетите лица с  отраслови или браншови КТД-та за 2021 г. е средно 22.7% като се запазва тенденцията от последните години. В някои сектори като цяло и в отделни икономически дейности от тях, покритието с отраслово или браншово КТД е значително по-високо от средното за страната, а в други е между 58 и 77%, например в „Добивна промишленост“, „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия“, „Доставяне на води, канализационни услуги, управление на отпадъци“, „Образование“, „Култура и спорт“. КТД-та на ниво община са 217 броя. В образованието са 160, в здравеопазването са 50, в социалните дейности – 5 и в култура – 2. През 2020 г. усилията на КНСБ намериха израз в успешна промяна в Кодекса на труда чрез въвеждане на специфично условие за присъединяване, директно указано в закона, което изрично допуска договаряне на парична присъединителна вноска.

Наред с положителните тенденции, в периода на прехода са претърпени и загуби. В немалко случаи приватизацията на предприятия води до спиране на процеса на производство и разпродажба, а в други до поголовно нарушаване на трудовите права и интересите на работещите.

Освен чрез механизмите на преговори и споразумения, синдикатите провеждат голям брой индустриални акции в периода на прехода и поредица от национални стачки. Още през 1990 г. избухва генерална стачка на двете конфедерации заради липсата на стоки от първа необходимост. През 1992 г. заради нарушения социален диалог с правителството, КНСБ провежда предупредителна стачка с участието на над 900 000 души. Две години по-късно КНСБ организира генерална стачка, в която участват 751 000 работещи. По време на голямата икономическа криза през 1996-1997 г., двете конфедерации водят масови демонстрации, в които се включват опозиционните сили и гражданското общество, и впоследствие довеждат до падането на правителството на Жан Виденов. През 2007 г. се провежда най-мащабната стачка в историята на България, когато практически всички учители спират работа в продължение 42 дни с желанието за по-достоен труд и заделяне на 5% от БВП за образование.

Намаляването на публичните разходи в редица сектори след началото на Световната икономическа и финансова криза през 2008 г. води до нова вълна на работническо недоволство. Синдикатите реагират на редица реформи на правителствата и участват активно в процесите на колективни преговори и договаряне на различни равнища, постоянно се настоява за увеличаване на доходите, пенсиите и обезщетенията, инициират се ратификации на редица трудови конвенции. Синдикатите изиграват и ключова роля в предотвратяването на шоковото увеличение на пенсионната възраст.

Само за период от девет години са проведени над 300 демонстрации и стачки. Едни от най-знаковите за периода са железничарската стачка през есента на 2011 г., която продължава 24 дни. Както и големият митинг на КНСБ и КТ „Подкрепа“ на 30 ноември 2011 г. с участието на над 45 000 души срещу планираното шоково покачване на пенсионната възраст. Още в деня на митинга предложението е оттеглено от управляващите. През последното десетилетие се провеждат редица стачки и демонстрации за запазване на работните места в мини „Марица Изток“, мини „Бобов Дол“, мина „Черно Море-Бургас“. През октомври 2017 г. КНСБ организира протест с над 10 000 работещи от бюджетната сфера, сигурността, медици, сестри, учители, шивачи, миньори, металурзи с искания за увеличаване на доходите. През май 2018 г. близо 5000 медицински сестри, лаборанти, акушерки и други специалисти настояват за покачване на заплатите и за достоен труд в България. Мащабни демонстрации в защита на трудовите интереси и доходите организират синдикатите на пожарникари, транспортни работници, оръжейници, заетите в културната сфера и много други. Постоянните преговори за подобряване на условията на труд и индустриалните акции спомагат за повишаването на заплатите в редица сектори. Наред с това, за първи път от края на прехода броят на синдикалните членове на КНСБ отбелязва ръст. Така за разлика от други източноевропейски държави, където преходът доведе до смазването на синдикалното движение, в България то продължава да бъде основният двигател за защитата на работническите интереси.

В условията на икономическа и здравна несигурност в периода след началото на пандемията от Ковид-19, синдикатите настояват за увеличаване на минималната работна заплата, преразглеждане на данъчната политика в страната, въвеждане на финансова подкрепа на работещите на първа линия и за секторите, които са най-силно засегнати от кризата. С оглед на климатичните промени и решителните действия на Европейския съюз за намаляване на въглеродните емисии, синдикатите в страната настояват за национална позиция, която да отчита на първо място защитата на работните места и интересите на работещите.

Въпреки че синдикалното движение в цял свят се изправя пред немалко предизвикателства, напредъкът в България е измерим. Днес синдикатите са непреодолим фактор в политическата динамика на страната и независимо от цвета на едно или друго правителство, те продължават да бъдат нужния социален коректив, използвайки различен репертоар от действия – от експертна работа до индустриални акции.